Dec 17, 2007, 11:34 PM

запечатано с...

  Poetry
1.7K 0 14

Изключвам сетивата си за всичко друго, 

оставям топлината да ми шепне,   

да ме грабне цял.  

 Поглеждам през прозореца - не вярвам ,

кога ли толкоз сняг е навалял?

 

Дървета виждам - непрежалили листа и цвят,  

снежинки сбират в порив тих,

нехаещи за скучния ни свят.

С воали бели бавно се покриват,

невести тъжни без жених.

 

На запотеното стъкло рисувам цвете, 

и аз не знам дори какво е!

Ръката ми сама се движи,

така си го представям - странно, мое.

До него буква...

 

А после ги разтапям с топъл дъх,

във капчици се сливат и изчезват бавно.

Не се опитвам да ги спра дори.

  Изпращам ги в посока само мен известна,

дали ще стигнат? Може би...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Томан Томанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е! Навява чисти и светли чувства !
  • прекрасно е
  • Браво!Страхотно е!!!
  • Права си Цветелина. "Бързата кучка-слепи ги ражда"Ще пробвам да го оправя
  • Просто го бях написала и ми досвидя да го изтрия
    --
    До Готованец!
    "Ха-ха! Том, ама обиждам се, като ми казваш да не се обиждам Мерси за такта - седем осми Вече го поправих. Казвах на майка да не ме прави журналистка, че не мога да пиша правилно, ама на! Те такива сме - неграмотници! И преди да прочета писмото ти се светнах.. пък и ти какво четеш чуждите коментари... ааама-ха! Понякога от бързане, не че нещо... ама бъркам някоя буква. Да не мислиш, че си измислям и се оправдавам, ей
    Топличка вечер!"
    --
    ПП: За малко да забравя, не че си връщам, ама "И" краткото, сиреч "й" - хич не ти се отдава


Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...