5 sept 2021, 9:47

Записки от прошепнатото свише 

  Poesía » De amor
347 4 15

ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ

 

Неопитомена още нощ –

дъхти на дъжд и на жасмин.

Ароматът на тръпчив озон

ще ни попречи да заспим.

И от телата ни се свлича

без шум златистият му шал.

До днес ако не си обичал –

дали изобщо си живял?

Усетих пролетния вятър –

че ме погали с топла длан.

По брилянтина на росата

маршрута ли ще разчета?

Вървя след тебе – вярно куче –

прегризах не един каиш,

Едва ли мога да науча

как се превърщаш в егоист

и лесно свикваш  със забрава,

и ставаш за тъгата сляп.

Неоправдан ще е тогава

споделяният с тебе хляб

и всички дребни битовизми,

съседски дрязги, препирни,

обърканите чужди схизми

или вменените вини.

Успях ли всичко да ти кажа

за тайнството на цъфнал глог?

Животът не е бил напразен,
ако си плакал от любов.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??