Записки от прошепнатото свише
ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим.
И от телата ни се свлича
без шум златистият му шал.
До днес ако не си обичал –
дали изобщо си живял?
Усетих пролетния вятър –
че ме погали с топла длан.
По брилянтина на росата
маршрута ли ще разчета?
Вървя след тебе – вярно куче –
прегризах не един каиш,
Едва ли мога да науча
как се превърщаш в егоист
и лесно свикваш със забрава,
и ставаш за тъгата сляп.
Неоправдан ще е тогава
споделяният с тебе хляб
и всички дребни битовизми,
съседски дрязги, препирни,
обърканите чужди схизми
или вменените вини.
Успях ли всичко да ти кажа
за тайнството на цъфнал глог?
Животът не е бил напразен,
ако си плакал от любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
