Записки от прошепнатото свише
ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим.
И от телата ни се свлича
без шум златистият му шал.
До днес ако не си обичал –
дали изобщо си живял?
Усетих пролетния вятър –
че ме погали с топла длан.
По брилянтина на росата
маршрута ли ще разчета?
Вървя след тебе – вярно куче –
прегризах не един каиш,
Едва ли мога да науча
как се превърщаш в егоист
и лесно свикваш със забрава,
и ставаш за тъгата сляп.
Неоправдан ще е тогава
споделяният с тебе хляб
и всички дребни битовизми,
съседски дрязги, препирни,
обърканите чужди схизми
или вменените вини.
Успях ли всичко да ти кажа
за тайнството на цъфнал глог?
Животът не е бил напразен,
ако си плакал от любов.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Любовта - солта на живота!
-
Марийка
-
Да, ИнаКалина, много често го задавам тоя въпрос - и може би той е най-важен в живота ни, любовта е смисъл на всяко съществуване - с нея идва всичко, децата, радостта, всичко...
-
" По брилянтна на росата"!!!👏
-
Благодаря, Деа
-
"Животът не е бил напразен,
ако си плакал от любов." - прекрасно! -
Прегръщам те, Деничке
-
Помня срещата си с Маркес, бях на 21 - може би най-подходящата възраст за първи досег с него - не спах няколко нощи, не можех да се откъсна от книгата
-
Много хубаво!
-
"Без да й е разкрил, че плаче от любов, тя веднага разпозна най-древния плач в историята на човека." Маркес
-
И аз съм плакала, Стойчо, и лекуването е трудно... Благодаря ти.
-
Да,до болка преживяно...
Но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувствата!
Да, "плакал съм от любов"!
Поздравления за творбата, Валя! -
Благодаря, Милена
-
Дълбока изповедна поезия, която се носи в пространството и времето като песен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
прегризах не един каиш,
Едва ли мога да науча
как се превърщаш в егоист
Страхотно!