Записки за никъде
ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса.
Воюваме – бойци на фронт,
за който нищичко не знаем.
Порутеният хоризонт
поглъща взетото назаем.
Защо в просторния си дом
от всичко крачим – недоволни.
С омраза и всеобщ погром –
векът с това ли ще ни помни?
Земя, ти толкова търпиш.
А знам, че в мъки си родила –
богат и беден, духом нищ –
и всеки ти е скъп и свиден.
Нима, Творецо, си сгрешил,
от кал когато си ни месил,
щом траеш всеки водевил
или двуличните ни меси?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
