Запролетя. И пред отворения ми прозорец
врабчетата започнаха да се надпяват.
Аз гледам ги през спуснатите щори,
наситена със завист,
как мъжкото начало в тях говори….
Любимата ги гледаше отгоре.
Не исках аз за мене да се бият,
един ми бе достатъчен – да бъде
във нощите ми вярна орисия,
в безпътицата – пътят,
нозете ми след поход да умие,
с целувки всеки спомен за изтрие… ...