18.08.2011 г., 17:34

Запролетяване

1K 0 0

Запролетя. И пред отворения ми прозорец

врабчетата започнаха да се надпяват.

Аз гледам ги през спуснатите щори,

наситена със завист,

как мъжкото начало в тях говори….

Любимата ги гледаше отгоре.

 

Не исках аз за мене да се бият,

един ми бе достатъчен – да бъде

във нощите ми вярна орисия,

в безпътицата – пътят,

нозете ми след поход да умие,

с целувки всеки спомен за изтрие…

 

Запролетя. И замирисаха в зелено

напъпилите джанки под балкона.

Видях мъжа – катереше за мене

бодливата суетност на живота,

той не видя напетите врабчета,

но все вървя към мен, вървя, додето,

 

потиснал в тялото си мъжкото начало,

постла в нозете ми земята и небето

и стана мое топло одеало,

огнище – да ми топли, да ми свети,

до лудост в зимите да ме прегръща,

 

та винаги да искам да се връщам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...