27 oct 2007, 21:23

Заради страха

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Колко пъти отминавах това, което искам

и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но

най-много пъти спирах да се боря заради страха си.

 

Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,

лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая

и връщане назаде няма.

 

Докато чакам своето време, когато падам надолу по водопада,

аз ще се подготвя, ще дам за пореден път последни сили.

Знаеш ли, на новото място ще има и ново начало,

колкото и да ме е страх, разочарованието няма да бъде спряно,

докато не бъде преодоляно до момента, в който аз се справя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...