27 oct 2007, 21:23

Заради страха

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Колко пъти отминавах това, което искам

и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но

най-много пъти спирах да се боря заради страха си.

 

Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,

лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая

и връщане назаде няма.

 

Докато чакам своето време, когато падам надолу по водопада,

аз ще се подготвя, ще дам за пореден път последни сили.

Знаеш ли, на новото място ще има и ново начало,

колкото и да ме е страх, разочарованието няма да бъде спряно,

докато не бъде преодоляно до момента, в който аз се справя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...