27 окт. 2007 г., 21:23

Заради страха

1.1K 0 2

Колко пъти отминавах това, което искам

и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но

най-много пъти спирах да се боря заради страха си.

 

Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,

лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая

и връщане назаде няма.

 

Докато чакам своето време, когато падам надолу по водопада,

аз ще се подготвя, ще дам за пореден път последни сили.

Знаеш ли, на новото място ще има и ново начало,

колкото и да ме е страх, разочарованието няма да бъде спряно,

докато не бъде преодоляно до момента, в който аз се справя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...