Oct 27, 2007, 9:23 PM

Заради страха 

  Poetry » Other
859 0 2

Колко пъти отминавах това, което искам

и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но

най-много пъти спирах да се боря заради страха си.

 

Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,

лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая

и връщане назаде няма.

 

Докато чакам своето време, когато падам надолу по водопада,

аз ще се подготвя, ще дам за пореден път последни сили.

Знаеш ли, на новото място ще има и ново начало,

колкото и да ме е страх, разочарованието няма да бъде спряно,

докато не бъде преодоляно до момента, в който аз се справя.

© Снежана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??