Колко пъти отминавах това, което искам
и колко пъти по пътя грешен тръгвах, но
най-много пъти спирах да се боря заради страха си.
Някак си се сепвам и започва животът ми ден за ден отново да тече,
лодка, плаваща към края на една река, водеща в дълбините на безкрая
и връщане назаде няма.
Докато чакам своето време, когато падам надолу по водопада,
аз ще се подготвя, ще дам за пореден път последни сили.
Знаеш ли, на новото място ще има и ново начало,
колкото и да ме е страх, разочарованието няма да бъде спряно,
докато не бъде преодоляно до момента, в който аз се справя.