Зараждане

Дръпнах пердето.

Плахо надничам.

Бяло е. Чисто е.

Само врабците

рисуват крачета

по белоснежния двор.

Като дантела е.

Снегът днес е палав,

сипе бели парцали -

което прахът е нацапал,

лежи под бели покрови.

Пъшкат тежко комините.

Мирише на топло.

Под снега се промушват

главиците

на бързаща пролет -

светът отново се ражда

в камбанките

на бели кокичета.