Зараждане
Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета
по белоснежния двор.
Като дантела е.
Снегът днес е палав,
сипе бели парцали -
което прахът е нацапал,
лежи под бели покрови.
Пъшкат тежко комините.
Мирише на топло.
Под снега се промушват
главиците
на бързаща пролет -
светът отново се ражда
в камбанките
на бели кокичета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
