2 jul 2010, 21:15

Зарових аз сърцето си...

860 0 8

Зарових аз сърцето си
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги.
И свещ запалих,
както му е реда,
за Бог да прости.
Тапетите
сбърчваха чела.
Пердетата
скубеха косите си.
Но... звънът на
телефона ме сепна.

Животът продължава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми
  • Ще трябва ексхумация явно!
  • Животът е усилие, което винаги си струва, никога не забравяй
    това! Много силен и докосващ сърцето стих! Поздрави и за тъжната
    лирическа, и за талантливата поетеса! БЪДИ!
  • Това стихотворение написах в началото на 2006 г.
    Поместила съм го и в ХуЛите.

    Благодаря, че прочетохте и коментирахте.
    Бъдете Благословени и Богословени.
  • Дълбоко и силно!!!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...