2.07.2010 г., 21:15

Зарових аз сърцето си...

859 0 8

Зарових аз сърцето си
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги.
И свещ запалих,
както му е реда,
за Бог да прости.
Тапетите
сбърчваха чела.
Пердетата
скубеха косите си.
Но... звънът на
телефона ме сепна.

Животът продължава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми
  • Ще трябва ексхумация явно!
  • Животът е усилие, което винаги си струва, никога не забравяй
    това! Много силен и докосващ сърцето стих! Поздрави и за тъжната
    лирическа, и за талантливата поетеса! БЪДИ!
  • Това стихотворение написах в началото на 2006 г.
    Поместила съм го и в ХуЛите.

    Благодаря, че прочетохте и коментирахте.
    Бъдете Благословени и Богословени.
  • Дълбоко и силно!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...