Jul 2, 2010, 9:15 PM

Зарових аз сърцето си...

  Poetry » Love
855 0 8

Зарових аз сърцето си
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги.
И свещ запалих,
както му е реда,
за Бог да прости.
Тапетите
сбърчваха чела.
Пердетата
скубеха косите си.
Но... звънът на
телефона ме сепна.

Животът продължава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми
  • Ще трябва ексхумация явно!
  • Животът е усилие, което винаги си струва, никога не забравяй
    това! Много силен и докосващ сърцето стих! Поздрави и за тъжната
    лирическа, и за талантливата поетеса! БЪДИ!
  • Това стихотворение написах в началото на 2006 г.
    Поместила съм го и в ХуЛите.

    Благодаря, че прочетохте и коментирахте.
    Бъдете Благословени и Богословени.
  • Дълбоко и силно!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...