Jul 2, 2010, 9:15 PM

Зарових аз сърцето си...

Poetry » Love

861 0 8

Зарових аз сърцето си
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги.
И свещ запалих,
както му е реда,
за Бог да прости.
Тапетите
сбърчваха чела.
Пердетата
скубеха косите си.
Но... звънът на
телефона ме сепна.

Животът продължава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Enena (Елена Нинова)

Хареса ми

2010-07-11T15:01:35+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Ще трябва ексхумация явно!

2010-07-07T18:54:03+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Животът е усилие, което винаги си струва, никога не забравяй
това! Много силен и докосващ сърцето стих! Поздрави и за тъжната
лирическа, и за талантливата поетеса! БЪДИ!

2010-07-07T16:22:32+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Това стихотворение написах в началото на 2006 г.
Поместила съм го и в ХуЛите.

Благодаря, че прочетохте и коментирахте.
Бъдете Благословени и Богословени.

2010-07-06T09:55:14+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Дълбоко и силно!!!
Поздрави!

2010-07-05T21:32:19+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0