25 may 2017, 1:42

Защитно пиянство

  Poesía » Otra
697 4 8

Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
 

Дали във сенките тежи
кошмарът на мъглата?
А слънцето – епилептик,
се жени за вината.
 

Но ето – вече идва час,
пресипнали гърлата,
вика неистов да смалят
и да се скрият в чаша.
 

Сега напразно се хабиш 
със опита си жалък,
сълза с вода да разредиш
и да убиеш камък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докато ме е нямало, си сътворила поредните си великолепия!...Като това!...Страхотна си!...
  • Благодаря ти,Стойчо и на вас момичета...Не е хубава емоцията, която описвам , пък заглавието може и да не е подходящо...но така ми се е откъснала... Желая ви друго настроение - различно от настроението в този стих!
  • Чудесно!
  • "...сълза с вода да разредиш
    и да убиеш камък."

    Чудесна творба!
  • "А слънцето – епилептик"
    Целият стих е невероятен, но това е направо гениално! Поклон пред таланта! Преди известно време написах стих, на подобна тема, но е коренно различен, не съм го публикувала, защото е тежък за четене, но може да се престраша и аз. Благодаря за удоволствието поетесо!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...