Защитно пиянство

Поезия » Друга

695 4 8

Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?

Дали във сенките тежи
кошмарът на мъглата?
А слънцето – епилептик,
се жени за вината.

Но ето – вече идва час,
пресипнали гърлата,
вика неистов да смалят
и да се скрият в чаша.

Сега напразно се хабиш
със опита си жалък,
сълза с вода да разредиш
и да убиеш камък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Роби (Роберт)

Докато ме е нямало, си сътворила поредните си великолепия!...Като това!...Страхотна си!...

2017-05-30T06:03:17+03:00
RainaVakova

Благодаря ти,Стойчо и на вас момичета...Не е хубава емоцията, която описвам , пък заглавието може и да не е подходящо...но така ми се е откъснала... Желая ви друго настроение - различно от настроението в този стих!

2017-05-25T12:41:17+03:00
Веси_Еси (Еси)

Чудесно!

2017-05-25T11:52:14+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"...сълза с вода да разредиш
и да убиеш камък."

Чудесна творба!

2017-05-25T10:29:14+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

"А слънцето – епилептик"
Целият стих е невероятен, но това е направо гениално! Поклон пред таланта! Преди известно време написах стих, на подобна тема, но е коренно различен, не съм го публикувала, защото е тежък за четене, но може да се престраша и аз. Благодаря за удоволствието поетесо!

2017-05-25T09:59:50+03:00