Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи
кошмарът на мъглата?
А слънцето – епилептик,
се жени за вината.
Но ето – вече идва час,
пресипнали гърлата,
вика неистов да смалят
и да се скрият в чаша. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация