12 jul 2007, 15:46

ЗАЩО

  Poesía
1K 0 28
Защо думите
толкова болят,
уж казани със
много откровение?
Защо, вместо да
ни изяснят,
те носят болка,
даже отвращение?

Нали чрез тях
откриваме душевност,
изпращаме усмивки,
изтриваме сълза.
Нали чрез тях 
премахваме съмнения
и чистим с тях
прашясали сърца.

Страхуваме се
другите да чуем.
Предпазваме се,
да не ни ранят,
а толкова е просто
да приемем,
че думите приятел са,
дори от враг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли...защото в днешно време всеки слуша само и единствено себе си.Егоизъм?Донякъде. Страх?Донякъде. Незаинтересованост?Донякъде...

    Благодаря ти много за коментара
  • Защото не всички души са чисти като твоята, Таня!
    Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави и от мен Таня!
    Изключително ми допадна това стихотворение,защото то напълно отразява концепцията за доброто разбирателство.Диалог и откровеност - много малко хора обаче се престрашават на това,за да не бъдат наранени/уж/.
    Казват също,че най-сигурния начин да се разрушат дадени взаимоотношения е да почнат да се изясняват - но ако ясния и откровен разговор го имаше в самото начало,"изясняването" би било излишно,
    нали.Имаш възхищението ми!
  • Поздравления, Таня!
  • Защо думите
    толкова болят,
    уж казани със
    много откровение?
    * * *
    ...защо ли!?
    Много ми хареса, Танче! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...