12 июл. 2007 г., 15:46

ЗАЩО

1K 0 28
Защо думите
толкова болят,
уж казани със
много откровение?
Защо, вместо да
ни изяснят,
те носят болка,
даже отвращение?

Нали чрез тях
откриваме душевност,
изпращаме усмивки,
изтриваме сълза.
Нали чрез тях 
премахваме съмнения
и чистим с тях
прашясали сърца.

Страхуваме се
другите да чуем.
Предпазваме се,
да не ни ранят,
а толкова е просто
да приемем,
че думите приятел са,
дори от враг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо ли...защото в днешно време всеки слуша само и единствено себе си.Егоизъм?Донякъде. Страх?Донякъде. Незаинтересованост?Донякъде...

    Благодаря ти много за коментара
  • Защото не всички души са чисти като твоята, Таня!
    Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави и от мен Таня!
    Изключително ми допадна това стихотворение,защото то напълно отразява концепцията за доброто разбирателство.Диалог и откровеност - много малко хора обаче се престрашават на това,за да не бъдат наранени/уж/.
    Казват също,че най-сигурния начин да се разрушат дадени взаимоотношения е да почнат да се изясняват - но ако ясния и откровен разговор го имаше в самото начало,"изясняването" би било излишно,
    нали.Имаш възхищението ми!
  • Поздравления, Таня!
  • Защо думите
    толкова болят,
    уж казани със
    много откровение?
    * * *
    ...защо ли!?
    Много ми хареса, Танче! Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...