Jul 12, 2007, 3:46 PM

ЗАЩО

  Poetry
1K 0 28
Защо думите
толкова болят,
уж казани със
много откровение?
Защо, вместо да
ни изяснят,
те носят болка,
даже отвращение?

Нали чрез тях
откриваме душевност,
изпращаме усмивки,
изтриваме сълза.
Нали чрез тях 
премахваме съмнения
и чистим с тях
прашясали сърца.

Страхуваме се
другите да чуем.
Предпазваме се,
да не ни ранят,
а толкова е просто
да приемем,
че думите приятел са,
дори от враг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо ли...защото в днешно време всеки слуша само и единствено себе си.Егоизъм?Донякъде. Страх?Донякъде. Незаинтересованост?Донякъде...

    Благодаря ти много за коментара
  • Защото не всички души са чисти като твоята, Таня!
    Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави и от мен Таня!
    Изключително ми допадна това стихотворение,защото то напълно отразява концепцията за доброто разбирателство.Диалог и откровеност - много малко хора обаче се престрашават на това,за да не бъдат наранени/уж/.
    Казват също,че най-сигурния начин да се разрушат дадени взаимоотношения е да почнат да се изясняват - но ако ясния и откровен разговор го имаше в самото начало,"изясняването" би било излишно,
    нали.Имаш възхищението ми!
  • Поздравления, Таня!
  • Защо думите
    толкова болят,
    уж казани със
    много откровение?
    * * *
    ...защо ли!?
    Много ми хареса, Танче! Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...