12.07.2007 г., 15:46

ЗАЩО

1K 0 28
Защо думите
толкова болят,
уж казани със
много откровение?
Защо, вместо да
ни изяснят,
те носят болка,
даже отвращение?

Нали чрез тях
откриваме душевност,
изпращаме усмивки,
изтриваме сълза.
Нали чрез тях 
премахваме съмнения
и чистим с тях
прашясали сърца.

Страхуваме се
другите да чуем.
Предпазваме се,
да не ни ранят,
а толкова е просто
да приемем,
че думите приятел са,
дори от враг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо ли...защото в днешно време всеки слуша само и единствено себе си.Егоизъм?Донякъде. Страх?Донякъде. Незаинтересованост?Донякъде...

    Благодаря ти много за коментара
  • Защото не всички души са чисти като твоята, Таня!
    Прекрасно стихотворение!
  • Поздрави и от мен Таня!
    Изключително ми допадна това стихотворение,защото то напълно отразява концепцията за доброто разбирателство.Диалог и откровеност - много малко хора обаче се престрашават на това,за да не бъдат наранени/уж/.
    Казват също,че най-сигурния начин да се разрушат дадени взаимоотношения е да почнат да се изясняват - но ако ясния и откровен разговор го имаше в самото начало,"изясняването" би било излишно,
    нали.Имаш възхищението ми!
  • Поздравления, Таня!
  • Защо думите
    толкова болят,
    уж казани със
    много откровение?
    * * *
    ...защо ли!?
    Много ми хареса, Танче! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...