20 nov 2014, 18:09

Защо 

  Poesía » De amor
649 0 5

Сълзичка самотна тихо потече.

Потръпнах от болката силна,

която сграбчи отново душата

предадена с подла лъжа.

 

Защо захвърли тъй жестоко

тези мигове прекрасни?

Обичта ни тъй красива,

всичко истинско трептящо.

 

Та всеки миг бе обич,

верност в дните тревожни,

крепящи здраво сърцата наши,

а ръцете винаги споени.

 

Годините преминаха задружно

и истината помежду ни.

А днес предаде я на нея,

с лъжа, че тя не е помежду ни!

 

18.11.2014 г.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че сте ме прочели !
  • Не е обичал достатъчно силно, Елена. И тайно все е търсел...
    Но ти си го обичала и си вярвала.
    Просто забрави и продължавай напред.
    Той не заслужава дори една сълза, защото през цялото време е лъгал.
    Съпреживях мъката ти.
  • В един мой стих, включен в стихосбирката ми "Тракийка",
    аз съм написала "за раната от свой лекарство няма,
    със суха кръв, в сърцето ни до гроб кърви", но истината
    е, че никога не знаем, когато губим какво печелим, защото
    щом съдбата затвари една врата пред нас, непременно
    отваря друга, и само от нас зависи да не я отминем...
    Докосваща сърцето елегична изповед, посветена на
    любовта, раздялата и болката от раздялата.
    Пожелавам и на лирическата, и на поетесата щастлив
    късмет и сбъднати мечти занапред!
    Поздрави и от мен!
  • Не рони сълзичка самотна,той и нея ще лъже ! Бъди щастлива !
  • Всяко предателство е свързано с лъжа! Те вървят ръка за ръка, Елена.
    За жалост така е с любовта.

    Сърдечен поздрав!
Propuestas
: ??:??