Сълзичка самотна тихо потече.
Потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко
тези мигове прекрасни?
Обичта ни тъй красива,
всичко истинско трептящо.
Та всеки миг бе обич,
верност в дните тревожни,
крепящи здраво сърцата наши,
а ръцете винаги споени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up