Сълзичка самотна тихо потече.
Потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко
тези мигове прекрасни?
Обичта ни тъй красива,
всичко истинско трептящо.
Та всеки миг бе обич,
верност в дните тревожни,
крепящи здраво сърцата наши,
а ръцете винаги споени.
Годините преминаха задружно
и истината помежду ни.
А днес предаде я на нея,
с лъжа, че тя не е помежду ни!
18.11.2014 г.
© Елена Всички права запазени