20.11.2014 г., 18:09

Защо

778 0 5

Сълзичка самотна тихо потече.

Потръпнах от болката силна,

която сграбчи отново душата

предадена с подла лъжа.

 

Защо захвърли тъй жестоко

тези мигове прекрасни?

Обичта ни тъй красива,

всичко истинско трептящо.

 

Та всеки миг бе обич,

верност в дните тревожни,

крепящи здраво сърцата наши,

а ръцете винаги споени.

 

Годините преминаха задружно

и истината помежду ни.

А днес предаде я на нея,

с лъжа, че тя не е помежду ни!

 

18.11.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че сте ме прочели !
  • Не е обичал достатъчно силно, Елена. И тайно все е търсел...
    Но ти си го обичала и си вярвала.
    Просто забрави и продължавай напред.
    Той не заслужава дори една сълза, защото през цялото време е лъгал.
    Съпреживях мъката ти.
  • В един мой стих, включен в стихосбирката ми "Тракийка",
    аз съм написала "за раната от свой лекарство няма,
    със суха кръв, в сърцето ни до гроб кърви", но истината
    е, че никога не знаем, когато губим какво печелим, защото
    щом съдбата затвари една врата пред нас, непременно
    отваря друга, и само от нас зависи да не я отминем...
    Докосваща сърцето елегична изповед, посветена на
    любовта, раздялата и болката от раздялата.
    Пожелавам и на лирическата, и на поетесата щастлив
    късмет и сбъднати мечти занапред!
    Поздрави и от мен!
  • Не рони сълзичка самотна,той и нея ще лъже ! Бъди щастлива !
  • Всяко предателство е свързано с лъжа! Те вървят ръка за ръка, Елена.
    За жалост така е с любовта.

    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...