20 нояб. 2014 г., 18:09

Защо

783 0 5

Сълзичка самотна тихо потече.

Потръпнах от болката силна,

която сграбчи отново душата

предадена с подла лъжа.

 

Защо захвърли тъй жестоко

тези мигове прекрасни?

Обичта ни тъй красива,

всичко истинско трептящо.

 

Та всеки миг бе обич,

верност в дните тревожни,

крепящи здраво сърцата наши,

а ръцете винаги споени.

 

Годините преминаха задружно

и истината помежду ни.

А днес предаде я на нея,

с лъжа, че тя не е помежду ни!

 

18.11.2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че сте ме прочели !
  • Не е обичал достатъчно силно, Елена. И тайно все е търсел...
    Но ти си го обичала и си вярвала.
    Просто забрави и продължавай напред.
    Той не заслужава дори една сълза, защото през цялото време е лъгал.
    Съпреживях мъката ти.
  • В един мой стих, включен в стихосбирката ми "Тракийка",
    аз съм написала "за раната от свой лекарство няма,
    със суха кръв, в сърцето ни до гроб кърви", но истината
    е, че никога не знаем, когато губим какво печелим, защото
    щом съдбата затвари една врата пред нас, непременно
    отваря друга, и само от нас зависи да не я отминем...
    Докосваща сърцето елегична изповед, посветена на
    любовта, раздялата и болката от раздялата.
    Пожелавам и на лирическата, и на поетесата щастлив
    късмет и сбъднати мечти занапред!
    Поздрави и от мен!
  • Не рони сълзичка самотна,той и нея ще лъже ! Бъди щастлива !
  • Всяко предателство е свързано с лъжа! Те вървят ръка за ръка, Елена.
    За жалост така е с любовта.

    Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...