30 mar 2011, 14:32

Защо?

  Poesía » Otra
978 0 9

          Защо?

 

 

Тяло, а в гърдите щик -

сред полето във изгарящ мраз -

със застинал на устата вик...

мъртвият войник бях аз.

 

С очи, търсещи на небето кръст,

на нивата между изораните бразди,

стиснал за последно шепа пръст,

лежах пак аз, в животи от преди.

 

Някога върху бодлива тел

захвърлих своята съдба,

смъртта не бе ми цел,

аз избрах такава свобода.           

 

На пътя, във калта, труп лежи,

в него себе си, несретника, познах,

тук въпросът като кръст тежи,

но защо, защо изобщо аз живях?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей,Татяна !Няма настояще без минало.Стиха е опит в един събирателен образ ,да се покаже какво някои са преживели някога.Моето участие е само написването.Историята е казала другото.
  • Харесах това надникване в минал живот и въпроса, който си задаваш. Но както казва един мъдрец - Миналото е прах -- важно е какво осъзнаваме тук и сега.
  • Това вече е друго. Когато за нещо има две страници, а това особено силно важи за историята, или се четат и двете страници, или се мълчи. Приемам отговора и се радвам, че е така, защото ти наистина ставаш все подобър поет и... не се учудвай, че и критериите прилагани към стихоте ти ще се покачват. Аз лично съм сигурен, че това няма да е проблем за теб.
    Стискам ти палци!
  • Здравей,Христо!Не!Напълно си прав.Имах предвид,човека, но като прочетох първите коментари ,бях принуден и аз да правя коментари.А честно- никак не ми се коментираше.Грешката е моя.Става дума за насилие от този вид по всяко време и навсякъде по света.Поздрав!
  • Стиха ти наистина е чудесен и моята оцинка е за него!
    Но..."лагеристи(лагерите на комунизма)" - този израз май е опит за пренаписване на историята и изтриване на много важни моменти от нея. Излиза, че първите лагери са били създадени по време на комунизма и никога и никъде преди това не имало такива. А така ли е?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...