Защо?
Защо?
Тяло, а в гърдите щик -
сред полето във изгарящ мраз -
със застинал на устата вик...
мъртвият войник бях аз.
С очи, търсещи на небето кръст,
на нивата между изораните бразди,
стиснал за последно шепа пръст,
лежах пак аз, в животи от преди.
Някога върху бодлива тел
захвърлих своята съдба,
смъртта не бе ми цел,
аз избрах такава свобода.
На пътя, във калта, труп лежи,
в него себе си, несретника, познах,
тук въпросът като кръст тежи,
но защо, защо изобщо аз живях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени