30 мар. 2011 г., 14:32

Защо?

986 0 9

          Защо?

 

 

Тяло, а в гърдите щик -

сред полето във изгарящ мраз -

със застинал на устата вик...

мъртвият войник бях аз.

 

С очи, търсещи на небето кръст,

на нивата между изораните бразди,

стиснал за последно шепа пръст,

лежах пак аз, в животи от преди.

 

Някога върху бодлива тел

захвърлих своята съдба,

смъртта не бе ми цел,

аз избрах такава свобода.           

 

На пътя, във калта, труп лежи,

в него себе си, несретника, познах,

тук въпросът като кръст тежи,

но защо, защо изобщо аз живях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей,Татяна !Няма настояще без минало.Стиха е опит в един събирателен образ ,да се покаже какво някои са преживели някога.Моето участие е само написването.Историята е казала другото.
  • Харесах това надникване в минал живот и въпроса, който си задаваш. Но както казва един мъдрец - Миналото е прах -- важно е какво осъзнаваме тук и сега.
  • Това вече е друго. Когато за нещо има две страници, а това особено силно важи за историята, или се четат и двете страници, или се мълчи. Приемам отговора и се радвам, че е така, защото ти наистина ставаш все подобър поет и... не се учудвай, че и критериите прилагани към стихоте ти ще се покачват. Аз лично съм сигурен, че това няма да е проблем за теб.
    Стискам ти палци!
  • Здравей,Христо!Не!Напълно си прав.Имах предвид,човека, но като прочетох първите коментари ,бях принуден и аз да правя коментари.А честно- никак не ми се коментираше.Грешката е моя.Става дума за насилие от този вид по всяко време и навсякъде по света.Поздрав!
  • Стиха ти наистина е чудесен и моята оцинка е за него!
    Но..."лагеристи(лагерите на комунизма)" - този израз май е опит за пренаписване на историята и изтриване на много важни моменти от нея. Излиза, че първите лагери са били създадени по време на комунизма и никога и никъде преди това не имало такива. А така ли е?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...