30 мар. 2011 г., 14:32

Защо? 

  Поэзия » Другая
797 0 9

          Защо?

 

 

Тяло, а в гърдите щик -

сред полето във изгарящ мраз -

със застинал на устата вик...

мъртвият войник бях аз.

 

С очи, търсещи на небето кръст,

на нивата между изораните бразди,

стиснал за последно шепа пръст,

лежах пак аз, в животи от преди.

 

Някога върху бодлива тел

захвърлих своята съдба,

смъртта не бе ми цел,

аз избрах такава свобода.           

 

На пътя, във калта, труп лежи,

в него себе си, несретника, познах,

тук въпросът като кръст тежи,

но защо, защо изобщо аз живях?

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей,Татяна !Няма настояще без минало.Стиха е опит в един събирателен образ ,да се покаже какво някои са преживели някога.Моето участие е само написването.Историята е казала другото.
  • Харесах това надникване в минал живот и въпроса, който си задаваш. Но както казва един мъдрец - Миналото е прах -- важно е какво осъзнаваме тук и сега.
  • Това вече е друго. Когато за нещо има две страници, а това особено силно важи за историята, или се четат и двете страници, или се мълчи. Приемам отговора и се радвам, че е така, защото ти наистина ставаш все подобър поет и... не се учудвай, че и критериите прилагани към стихоте ти ще се покачват. Аз лично съм сигурен, че това няма да е проблем за теб.
    Стискам ти палци!
  • Здравей,Христо!Не!Напълно си прав.Имах предвид,човека, но като прочетох първите коментари ,бях принуден и аз да правя коментари.А честно- никак не ми се коментираше.Грешката е моя.Става дума за насилие от този вид по всяко време и навсякъде по света.Поздрав!
  • Стиха ти наистина е чудесен и моята оцинка е за него!
    Но..."лагеристи(лагерите на комунизма)" - този израз май е опит за пренаписване на историята и изтриване на много важни моменти от нея. Излиза, че първите лагери са били създадени по време на комунизма и никога и никъде преди това не имало такива. А така ли е?
  • Страхотно е!
  • Здравейте, приятели!Руми аз нямам специализация.
    Силви, въпроса е зададен от лирическите герои.А те са мъртви.
    Галина,точно си уловила ,вътрешния глас в мен говори за чужди съдби.В живота има много мъка.Това е една типизация,войник(всички мъже по време на война са войници)земеделец,някога повечето са били такива,лагеристи(лагерите на комунизма ) и несретника ,вечен типаж.
  • странно съвпадение,
    особено на финала,
    изненада ме...
    хубав стих,Зап
  • Здравейте,Таня и Анахид!Радвам се че споделихте.
Предложения
: ??:??