Защо?
Тяло, а в гърдите щик -
сред полето във изгарящ мраз -
със застинал на устата вик...
мъртвият войник бях аз.
С очи, търсещи на небето кръст,
на нивата между изораните бразди,
стиснал за последно шепа пръст,
лежах пак аз, в животи от преди.
Някога върху бодлива тел
захвърлих своята съдба,
смъртта не бе ми цел,
аз избрах такава свобода.
На пътя, във калта, труп лежи,
в него себе си, несретника, познах,
тук въпросът като кръст тежи,
но защо, защо изобщо аз живях?
© Запрян Колев Все права защищены