Mar 30, 2011, 2:32 PM

Защо?

  Poetry » Other
975 0 9

          Защо?

 

 

Тяло, а в гърдите щик -

сред полето във изгарящ мраз -

със застинал на устата вик...

мъртвият войник бях аз.

 

С очи, търсещи на небето кръст,

на нивата между изораните бразди,

стиснал за последно шепа пръст,

лежах пак аз, в животи от преди.

 

Някога върху бодлива тел

захвърлих своята съдба,

смъртта не бе ми цел,

аз избрах такава свобода.           

 

На пътя, във калта, труп лежи,

в него себе си, несретника, познах,

тук въпросът като кръст тежи,

но защо, защо изобщо аз живях?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей,Татяна !Няма настояще без минало.Стиха е опит в един събирателен образ ,да се покаже какво някои са преживели някога.Моето участие е само написването.Историята е казала другото.
  • Харесах това надникване в минал живот и въпроса, който си задаваш. Но както казва един мъдрец - Миналото е прах -- важно е какво осъзнаваме тук и сега.
  • Това вече е друго. Когато за нещо има две страници, а това особено силно важи за историята, или се четат и двете страници, или се мълчи. Приемам отговора и се радвам, че е така, защото ти наистина ставаш все подобър поет и... не се учудвай, че и критериите прилагани към стихоте ти ще се покачват. Аз лично съм сигурен, че това няма да е проблем за теб.
    Стискам ти палци!
  • Здравей,Христо!Не!Напълно си прав.Имах предвид,човека, но като прочетох първите коментари ,бях принуден и аз да правя коментари.А честно- никак не ми се коментираше.Грешката е моя.Става дума за насилие от този вид по всяко време и навсякъде по света.Поздрав!
  • Стиха ти наистина е чудесен и моята оцинка е за него!
    Но..."лагеристи(лагерите на комунизма)" - този израз май е опит за пренаписване на историята и изтриване на много важни моменти от нея. Излиза, че първите лагери са били създадени по време на комунизма и никога и никъде преди това не имало такива. А така ли е?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...