Защо?
Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини,
една частица свят се е побрал.
Не пеят птички,
вятърът не свири,
човешка реч за нея не звъни.
И сякаш от безмълвие умират
и нощите,
и всичките ѝ дни.
И няма помощ. "Тъй е отредено" –
нелепо обяснение звучи.
А нещо в мен крещи. Непримирено.
Всесилни Боже,
Ти защо мълчиш?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
