Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини,
една частица свят се е побрал.
Не пеят птички,
вятърът не свири,
човешка реч за нея не звъни.
И сякаш от безмълвие умират
и нощите,
и всичките ѝ дни.
И няма помощ. "Тъй е отредено" –
нелепо обяснение звучи.
А нещо в мен крещи. Непримирено.
Всесилни Боже,
Ти защо мълчиш?
© Елица Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
