Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини,
една частица свят се е побрал.
Не пеят птички,
вятърът не свири,
човешка реч за нея не звъни.
И сякаш от безмълвие умират
и нощите,
и всичките ѝ дни.
И няма помощ. "Тъй е отредено" –
нелепо обяснение звучи.
А нещо в мен крещи. Непримирено.
Всесилни Боже,
Ти защо мълчиш?
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
