voda (Елица Ангелова)
582 14033
17.05.2018 г., 16:33 ч.

Защо? 

  Поезия » Друга
1090 13 30

 

Момиче на дванадесет години –
не чува, 
не говори... 
Зла съдба! 
В очите ѝ, като небето сини, 
една частица свят се е побрал.

Не пеят птички, 
вятърът не свири, 
човешка реч за нея не звъни. 
И сякаш от безмълвие умират 
и нощите, 
и всичките ѝ дни. 

И няма помощ. "Тъй е отредено" – 
нелепо обяснение звучи.
А нещо в мен крещи. Непримирено. 
Всесилни Боже, 
Ти защо мълчиш? 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Късно видях коментара ти, Антоан, извини ме.
    Много искреност и човещина има в думите ти...
    Да, единственото, което можем, е да се молим. И да вярваме...
    Желая ти само Добрини по пътя!
  • Лирическата в този стих е действително лице...
    Благодаря за съпричастието, Елка!
  • Много силен стих! Поздрави, желая много вдъхновение!
  • Благодаря, Златна!
    Честит Празник – с пожелание за творческо дръзновение и успехи!
    Извинявай, Хари, наистина не успях да се намеря сред толкова много отличени в този конкурс.
    Пожелавам на всички тук слънчево настроение и много радост в дните.
  • Честит празник, Водице!
    Честито национална награда в конкурса "Вяра", Н.Ч."Вапцаров", София.
    Отличено е стихотворението ти "Аз вярвам".
  • Благодаря, Приятели!
    Честит ви 24 май! Вдъхновени и успяващи бъдете!
    ––––
    Съжалявам, Хари, но не съм сред наградените в този конкурс.
  • Честита награда от конкурса за Вапцаров!Ти благодаря!
  • Душата ти е огромна, Ели, и в нея има място за всяко страдащо сърце! Почувствах и съпреживях!
  • Боли стихът ти, Ели!
  • Златна, Гавраил, благодаря ви за оптимистичния поглед...
    Споделен уикенд!
  • Винаги в подобни случаи ще си задаваме въпроса "Защо".Боли но и ни кара да мислим и решаваме.Убеден съм че и това ще стане,жалко че не сега.
  • Един ден на всичко ще ни се даде отговор, Водице!
    Светъл и благоловен творчески ден!
  • Иржи, Дочка, радвам се, че прочетохте и си казахте думата. Мъдри сте и много деликатно ми напомняте за Божията милост и справедливост....
    Радост и усмивки в дните ви!
  • Въпросите не чакат отговор
    И отговорът болка не лекува.
    Спасил се е високо Бог.
    Не вижда, не разбира и не чува.

    Докосна и мен...
  • Колко силен и съпричастен е този стих,Ели,но написан по твоя перфектен начин!Аз мисля/не съм много запозната с Библията/че Бог се грижи по някакъв начин за такива хора,особено деца,поне ги пази от беда,но истината е,че "въгленът пари,където падни"т.е страданието си е за потърпевшия!А ти имаш състрадателна и борбена душа,Ели!Възхищавам ти се!
  • Много топлота и съпричастност усетих в думите на всеки от вас, Приятели.
    Благодаря ви!
    Успешни и зареждащи да са дните ви!
  • Защо така? Съдба жестока.
    Безсилни сме. Без отговор,
    и не намираме слова.
    Без музика, без шепот и без думи.
    В очите й едно Небе и силен зов.
    Затваря се в себе си.
    И ако не стане чудо, от безмълвие умира.
    ***
    Крещи от болка,
    в душите – силен екот.
    Едно добро сърце,
    улавя чувствата и ги препраща, като ек…
    Силен стих, пропит с обич и болка, гняв и непримиримост!
    Поздрави, Ели!))))))
  • Колко различно непримирима си тук, Ели...Споделям!
  • О, Еличка...
  • Много хора си задават този въпрос за сполетялата ги, тях или техни близки, зла участ...Но отговор няма!...Много силно! Поздравления, Ели!
  • Много силно.Браво
  • Много силен вик на една чувствителна и състрадателна душа!...Поздравявам те, мила Ели и те прегръщам!
  • Тежък стих...и силна позиция по темата! Приветствам избора ти на тема!
  • И в мен крещи! Поздрави!
  • Радвам се, че забелязваш промените в стила ми, Колич.
    Благодаря и хубави дни!
  • Тука си по- различна, като стил, Водичке! Красиво поетичен протест!
    Харесах и оценявам! Поздрави!
  • Благодаря за проявеното разбиране, Приятели!
    Бог да ви закриля!
  • !!!
  • Силен поетичен упрек към Бог. Поздравявам те, Елица! Поповете тук биха отговорили: "Неведоми са пътищата Господни!"
  • Творчеството може да крещи по някакъв необясним свой начин и да го чуят много хора, за да се опитат да променят критичната ситуация, ако нещо зависи от тях. Твоят въпрос остава да виси като обесена надежда между небето и земята. Но такива стихове ни правят по-добри. Благодаря ти, Ели!
Предложения
: ??:??