23 mar 2021, 9:11

Защо? 

  Poesía » De amor
490 0 7

Защо очите ти са все в съня ми?

Защо те виждам щом се унеса?

Защо ръцете ми те търсят в мрака

и чакат,

             чакат теб да отнеса?

 

   А приказните пътища на вятъра

   ще търсят теб и мен сами,

   като следи забравени по пясъка

   на онзи бряг, който ни раздели.

 

И няма пак да мога да те стигна,

ръцете ми ще трепнат като лист

И само споменът за твоето докосване

ще ми напомня, че съм още жив.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъга по нещо изчезнало безвъзвратно! Хубава творба!
  • Усещам нещо, ситуация, като при мен и вметвам само, че по тоя начин се живее трудно и се иска невероятна устойчивост. Мълчанието е хем наказание, хем дар свише и по-добре то, отколкото празнота - бездна...
  • Благодаря ти, Елица!
  • Хареса ми! Има хубав ритъм и колкото и безнадеждно да му се струва на лирическия герой у него тлее надежда!
    Хубав ден и успехи!
  • Скитница, Ирина, благодаря ви от сърце!
  • С две думи, готин си.
  • Много красив сън- спомен, изпълнен с копнеж... Любовта е магия и да, тя ни кара да се чувсваме живи!
Propuestas
: ??:??