Защо очите ти са все в съня ми?
Защо те виждам щом се унеса?
Защо ръцете ми те търсят в мрака
и чакат,
чакат теб да отнеса?
А приказните пътища на вятъра
ще търсят теб и мен сами,
като следи забравени по пясъка
на онзи бряг, който ни раздели.
И няма пак да мога да те стигна,
ръцете ми ще трепнат като лист
И само споменът за твоето докосване
ще ми напомня, че съм още жив.
© Деян Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
