Защо?
Защо очите ти са все в съня ми?
Защо те виждам щом се унеса?
Защо ръцете ми те търсят в мрака
и чакат,
чакат теб да отнеса?
А приказните пътища на вятъра
ще търсят теб и мен сами,
като следи забравени по пясъка
на онзи бряг, който ни раздели.
И няма пак да мога да те стигна,
ръцете ми ще трепнат като лист
И само споменът за твоето докосване
ще ми напомня, че съм още жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
