Защо

Poesía

406 0 1

Не желая да питам защо,

но въпросите идват самички,

какво стана, стана ли нещо, какво,

че сега съм самотна, самичка?

Излетяха годините бързо

поглед назад щом обърна.

Направих ли, казах ли нещо несвързано,

та сега самота ме обгърна?

Този лист май единствен остана

да изливам на него душата си -

непотърсена, непомилвана и незвана,

ненужна никому, замълчана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Всеки носи своята орисия! Питаме се, но понякога отговорите са закъснели! За това винаги гледай напред!

2021-05-06T14:16:23+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0