Защо

Poesía

409 0 1

Не желая да питам защо,

но въпросите идват самички,

какво стана, стана ли нещо, какво,

че сега съм самотна, самичка?

Излетяха годините бързо

поглед назад щом обърна.

Направих ли, казах ли нещо несвързано,

та сега самота ме обгърна?

Този лист май единствен остана

да изливам на него душата си -

непотърсена, непомилвана и незвана,

ненужна никому, замълчана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Всеки носи своята орисия! Питаме се, но понякога отговорите са закъснели! За това винаги гледай напред!

2021-05-06T14:16:23+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9