6.05.2021 г., 9:06

Защо

404 0 1

 

     Не желая да питам защо,

     но въпросите идват самички,

     какво стана, стана ли нещо, какво,

     че сега съм самотна, самичка?

 

     Излетяха годините бързо

     поглед назад щом обърна.

     Направих ли, казах ли нещо несвързано,

     та сега самота ме обгърна?

 

     Този лист май единствен остана

     да изливам на него душата си -

     непотърсена, непомилвана и незвана,

     ненужна никому, замълчана.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки носи своята орисия! Питаме се, но понякога отговорите са закъснели! За това винаги гледай напред!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....