Не желая да питам защо,
но въпросите идват самички,
какво стана, стана ли нещо, какво,
че сега съм самотна, самичка?
Излетяха годините бързо
поглед назад щом обърна.
Направих ли, казах ли нещо несвързано,
та сега самота ме обгърна?
Този лист май единствен остана
да изливам на него душата си -
непотърсена, непомилвана и незвана,
ненужна никому, замълчана.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.