Не желая да питам защо,
но въпросите идват самички,
какво стана, стана ли нещо, какво,
че сега съм самотна, самичка?
Излетяха годините бързо
поглед назад щом обърна.
Направих ли, казах ли нещо несвързано,
та сега самота ме обгърна?
Този лист май единствен остана
да изливам на него душата си -
непотърсена, непомилвана и незвана,
ненужна никому, замълчана.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
