5 oct 2006, 14:12

Защо

  Poesía
1.3K 0 7
Защо ме боли толкоз силно,
боли ме право в сърцето. 
Не е болка да кажеш ще мине, 
а е болка коварна проклета.

Сякаш бездна в душата ми зее,
издълбана, корава, зъбата.
Не е бездна, повярвай по-зле е,
сякаш някой пленил е душата.

Как живея така и защо?
Да ти кажа направо - не зная, 
но не зная аз толкоз неща
и не ще ги открия до края.

И защо да ги търся? Кажи!
За какво са ми истина, вяра?
Аз си имам безбройни лъжи,
а от тях не боли, не изгаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...