18 oct 2015, 20:26

Защо, кажи ми 

  Poesía » De amor
598 1 2

Какво със мене ти направи.

Ума ми притежаваш вече.

Напълно се самозабравих,

а ти си толкова далече...

 

Защо те няма, в тебе да се сгуша

във топли дни, в студени нощи.

Кажи, защо сега изобщо

реши сърцето ми ти да докоснеш.

 

Да го превземеш и да го превърнеш тайно

във полумъртва, но красива пеперуда.

Когато няма те, тя боледува трайно.

Щом си до мен, тя литва от възбуда.

 

Караш сърцето ми да се разсмее

и въпреки че не те виждам,

пламъче в очите грее

всеки път щом аз за теб си мисля.

 

Защо, кажи, така направи.

Да изчакаш пъвро аз да си отида

и тогава ти да ми признаеш

какво във моята усмивка виждаш.

 

Не би ли станало по-лесно

изобщо да не беше мене пускал

и когато можеше, да беше

ме прегръщал и целувал...

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Белла! Ще се опитам да следвам съвета ти занапред.
  • Моля, споделете мнението си за стихотворението. С удоволствие бих приела критики, тъй като съм аматьор в поезията, а с още по-голямо - похвали.
Propuestas
: ??:??