Защо, кажи ми
Какво със мене ти направи.
Ума ми притежаваш вече.
Напълно се самозабравих,
а ти си толкова далече...
Защо те няма, в тебе да се сгуша
във топли дни, в студени нощи.
Кажи, защо сега изобщо
реши сърцето ми ти да докоснеш.
Да го превземеш и да го превърнеш тайно
във полумъртва, но красива пеперуда.
Когато няма те, тя боледува трайно.
Щом си до мен, тя литва от възбуда.
Караш сърцето ми да се разсмее
и въпреки че не те виждам,
пламъче в очите грее
всеки път щом аз за теб си мисля.
Защо, кажи, така направи.
Да изчакаш пъвро аз да си отида
и тогава ти да ми признаеш
какво във моята усмивка виждаш.
Не би ли станало по-лесно
изобщо да не беше мене пускал
и когато можеше, да беше
ме прегръщал и целувал...
© Симона All rights reserved.
