16 abr 2006, 0:37

ЗАЩО ЛИ ЧОВЕК ...

  Poesía
728 0 2

 

 

Защо ли човек започва да реди думи?

Дали търси за себе си слава,

доказвайки думите на поета:

“Нацията ни е такава –

който не пише, пропява!”

 

Нямам аз ясен отговор на това –

та сам нали съм с подобна глава.

Но знам добре кога това се случва с мен –

ако белият лист ми се струва студен

да рисувам върху него

и когато мога ясно да кажа:

с четка не ще мога да ви покажа

каква рана имам аз в сърцето

и защо изглежда студено небето

за хората, обичащи като мен.

Нищо, че не съм вече ерген.

 

Право на обич има всеки човек.

Търсим я ние къде ли не,

докато накрая разберем,

че “обич” е дума за двама.

А доколко е свързана тя с измама

могат да разберат единствено те.

 

Днес, понякога, я свързват с парите.

Но аз ще направя това с мечтите.

 

Вероятно, защото

съм случай непоправим

или време е вече

да се превърна в невидим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за мнението и отделеното време! Не пиша стихове - редя думи, идващи от сърцето и породени само от преживяни неща. По тази причина не бих искал да говора с метафори и др. форми.
  • Имам същите забележки но това звучи по-добре от предишните....
    един съвет..... стоховете стават по сполучливи ако... скриваш истинските думи под символи- не назовавай нещата за които пишеш.... остави ни ние сами да стигнем до тях

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...