Apr 16, 2006, 12:37 AM

ЗАЩО ЛИ ЧОВЕК ...

  Poetry
733 0 2

 

 

Защо ли човек започва да реди думи?

Дали търси за себе си слава,

доказвайки думите на поета:

“Нацията ни е такава –

който не пише, пропява!”

 

Нямам аз ясен отговор на това –

та сам нали съм с подобна глава.

Но знам добре кога това се случва с мен –

ако белият лист ми се струва студен

да рисувам върху него

и когато мога ясно да кажа:

с четка не ще мога да ви покажа

каква рана имам аз в сърцето

и защо изглежда студено небето

за хората, обичащи като мен.

Нищо, че не съм вече ерген.

 

Право на обич има всеки човек.

Търсим я ние къде ли не,

докато накрая разберем,

че “обич” е дума за двама.

А доколко е свързана тя с измама

могат да разберат единствено те.

 

Днес, понякога, я свързват с парите.

Но аз ще направя това с мечтите.

 

Вероятно, защото

съм случай непоправим

или време е вече

да се превърна в невидим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мнението и отделеното време! Не пиша стихове - редя думи, идващи от сърцето и породени само от преживяни неща. По тази причина не бих искал да говора с метафори и др. форми.
  • Имам същите забележки но това звучи по-добре от предишните....
    един съвет..... стоховете стават по сполучливи ако... скриваш истинските думи под символи- не назовавай нещата за които пишеш.... остави ни ние сами да стигнем до тях

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...