16 апр. 2006 г., 00:37

ЗАЩО ЛИ ЧОВЕК ...

732 0 2

 

 

Защо ли човек започва да реди думи?

Дали търси за себе си слава,

доказвайки думите на поета:

“Нацията ни е такава –

който не пише, пропява!”

 

Нямам аз ясен отговор на това –

та сам нали съм с подобна глава.

Но знам добре кога това се случва с мен –

ако белият лист ми се струва студен

да рисувам върху него

и когато мога ясно да кажа:

с четка не ще мога да ви покажа

каква рана имам аз в сърцето

и защо изглежда студено небето

за хората, обичащи като мен.

Нищо, че не съм вече ерген.

 

Право на обич има всеки човек.

Търсим я ние къде ли не,

докато накрая разберем,

че “обич” е дума за двама.

А доколко е свързана тя с измама

могат да разберат единствено те.

 

Днес, понякога, я свързват с парите.

Но аз ще направя това с мечтите.

 

Вероятно, защото

съм случай непоправим

или време е вече

да се превърна в невидим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мнението и отделеното време! Не пиша стихове - редя думи, идващи от сърцето и породени само от преживяни неща. По тази причина не бих искал да говора с метафори и др. форми.
  • Имам същите забележки но това звучи по-добре от предишните....
    един съвет..... стоховете стават по сполучливи ако... скриваш истинските думи под символи- не назовавай нещата за които пишеш.... остави ни ние сами да стигнем до тях

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...