Защо ли човек започва да реди думи?
Дали търси за себе си слава,
доказвайки думите на поета:
“Нацията ни е такава –
който не пише, пропява!”
Нямам аз ясен отговор на това –
та сам нали съм с подобна глава.
Но знам добре кога това се случва с мен –
ако белият лист ми се струва студен
да рисувам върху него
и когато мога ясно да кажа:
с четка не ще мога да ви покажа
каква рана имам аз в сърцето
и защо изглежда студено небето
за хората, обичащи като мен.
Нищо, че не съм вече ерген.
Право на обич има всеки човек.
Търсим я ние къде ли не,
докато накрая разберем,
че “обич” е дума за двама.
А доколко е свързана тя с измама
могат да разберат единствено те.
Днес, понякога, я свързват с парите.
Но аз ще направя това с мечтите.
Вероятно, защото
съм случай непоправим
или време е вече
да се превърна в невидим.
© Вили Тодоров Всички права запазени