Защо понякога напуска ни смелостта?
По следите на вятъра дните си отиват.
Изпепелява ги сърцето-слънце.
Увяхват цветята неподарени.
Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.
Облаците сбръчкват потните си чела
и дъждът се кани да се усмихне.
Но ако се вгледам малко повече на любовта в зелените поляни,
ще срещне погледа ми кафява изсъхнала трева,
която Ти, момиче, лесно можеш да запалиш
със своите недоизречени мелодии на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петко Петков Todos los derechos reservados
