По следите на вятъра дните си отиват.
Изпепелява ги сърцето-слънце.
Увяхват цветята неподарени.
Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.
Облаците сбръчкват потните си чела
и дъждът се кани да се усмихне.
Но ако се вгледам малко повече на любовта в зелените поляни,
ще срещне погледа ми кафява изсъхнала трева,
която Ти, момиче, лесно можеш да запалиш
със своите недоизречени мелодии на любовта.
© Петко Петков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
