Защо понякога напуска ни смелостта?
По следите на вятъра дните си отиват.
Изпепелява ги сърцето-слънце.
Увяхват цветята неподарени.
Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.
Облаците сбръчкват потните си чела
и дъждът се кани да се усмихне.
Но ако се вгледам малко повече на любовта в зелените поляни,
ще срещне погледа ми кафява изсъхнала трева,
която Ти, момиче, лесно можеш да запалиш
със своите недоизречени мелодии на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
