Защо понякога напуска ни смелостта?

21.09.2008 г., 10:53 ч.

Поезия » Друга

495 0 2

По следите на вятъра дните си отиват.

Изпепелява ги сърцето-слънце.

Увяхват цветята неподарени.

Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.

Облаците сбръчкват потните си чела

и дъждът се кани да се усмихне.

Но ако се вгледам малко повече на любовта в зелените поляни,

ще срещне погледа ми кафява изсъхнала трева,

която Ти, момиче, лесно можеш да запалиш

със своите недоизречени мелодии на любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.