Защо са ми очи за истини

Adri (Йордан)
60 584

11 oct 2015, 19:14

Poesía » Filosófica

569 0 3

Не ми отнемайте лъжата!

Защо са ми очи за истини?

Щом плахо стъпвам по тревата,

а тя крещи ми, че безсилен съм.

Че няма как да променя

дори парченце от съдбата.

Че като падаща звезда

за миг изгарям в синевата.

Роден да плащам грехове,

които даже и не помня,

да лазя и на колене,

ако това ще ми помогне?

Като ранена птица вечер

да лягам смазан от умора.

Мечтите ми да са далечни,

да чакам Божията воля?

Смирение не ми отива!

Обличам смелостта на голо...

Тя - овехтялата ми риза -

извезана фатално с "Мога!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Adri (Йордан)

2015-10-12T20:03:49+03:00

Кой чел,кой прочел -трябва малко хъс в тая поезия,стига сълзи бършем
radiola (Рада Димова)

2015-10-12T15:19:52+03:00

Колко добре те разбирам! С Адриан Стамболиев!
Stambo (Адриан Стамболиев)

2015-10-11T19:54:14+03:00

"Обличам смелостта на голо.."-понякога само един израз осмисля една творба -размазващо!